Щракнете върху въпрос, за да видите отговора.

Как се внася ловно оръжие и муниции за него, предназначени за лична употреба?
При внасяне на ловните пушки и боеприпасите за тях в страната ни с цел - ловен туризъм е необходимо да представите пред митническите органи на ГКПП валиден Европейски паспорт за огнестрелно оръжие, валидно разрешително за лов, както и покана за ловно мероприятие от българска страна. В случай на трайно установяване в Р. България е необходимо е да се обърнете към компетентния орган - Главна дирекция „Национална полиция” – служба Контрол на общоопасните средства (КОС) за регистриране и издаване на необходимите документи за оръжието и боеприпасите за него по националното ни законодателство. Съгласно европейското законодателство Министерството на вътрешните работи е определен като компетентен орган по тези въпроси. Регулацията на този въпрос на ниво национално законодателство се съдържа в Зaкона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
 Какви документи са ми необходими, за да се извърши транзит от едно митническо до друго митническо учреждение?
 Стоките, които ще бъдат превозени от пристанище Варна до митница Столична следва да бъдат поставени под режим външен общностен транзит в съответствие с член 91, параграф 1, буква „а” от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. на Съвета. Декларирането за режим общностен транзит се извършва в съответствие с Наредба № 5 от 2006 г. на министъра на финансите, за условията и реда за деклариране пред митническите органи по електронен път. Съгласно чл. 219, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията, стоките които са предмет на транзитната декларация, се представят заедно с транспортния документ. Този документ може да не бъде представен в момента на извършването на митническите формалности в отправното митническо учреждение, обаче той трябва да сe представи при поискване от митническото учреждение или от друг компетентен орган по време на превоза. В изпълнение на разпоредбата на чл. 94 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г., отговорното лице е длъжно да представи обезпечение за да осигури заплащането на всяко митническо задължение или други държавни вземания които могат да възникнат. В съответствие с чл. 92, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г., режим външен общностен транзит завършва и задълженията на титуляря са изпълнени, когато стоките, поставени под този режим и придружаващите документи, се представят в получаващото митническо учреждение в съответствие с разпоредбите за режима. Съгласно чл. 96 от Регламент (ЕИО) 2913/92 г., освен отговорното лице, превозвачът и получателят, също са отговорни за представянето на стоките в получаващото митническо учреждение в определения от митническите органи срок и при спазване на предприетите мерки за тяхното идентифициране.
 Приемат ли се международни товарителници/ЧМР-та (CMR), издадени със счетоводен софтуер или трябва задължително да бъдат закупени бланките?
 Съгласно чл. 5 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки CMR (наричана по-долу Конвенцията), товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача. Товарителницата трябва да съдържа данните, посочени в чл. 6 от Конвенцията. В Конвенция CMR няма изрични разпоредби относно формуляра на международната товарителница (CMR), поради което няма нормативна пречка същата да бъде разпечатана от система на икономическия оператор на обикновена принтерна хартия.
 Колко дълго автомобил с регистрация извън ЕС може да остане в България?
 Република България е част от митническата територия на Европейския съюз (ЕС). Вие може да поискате митнически режим временен внос с пълно освобождаване от вносни сборове за пътно превозно средство за частно ползване, при условие че: - вашето обичайно местопребиваване е извън ЕС; - превозното средство е регистрирано извън митническата територия на ЕС на името на лице, установено извън тази територия или ако не е регистрирано, то трябва да е собственост на лице, установено извън митническата територия на ЕС; - ще реекспортирате превозното средство от митническата територия на ЕС в рамките на 6 месеца. Обаче, ако сте студент, с обичайно местопребиваване извън ЕС, или лице, с обичайно местопребиваване извън ЕС, изпълняващо задача с определена продължителност, превозното средство може да остане на митническата територия на ЕС за времето на обучение или до изпълнение на поставената задача.
Къде мога да намеря повече информация за възстановяване на акциз за внесен в периода 2007-2009 г. автомобил?
Информация по темата може да бъде открита на официалния сайт на Агенция "Митници" - http://customs.bg/bg/page/127 Там е публикувана и изискуемата според закона бланка - искане за възстановяване на акциз. Отговори на конкретни запитвания и казуси от практиката може да намерите на Електронен вестник "Митници" в рубриката Тема на месеца, която се обновява непрекъснато - http://www.mitnici.eu/?action=n&id=9812 .
 Имам въпрос относно внос на котки от страна извън ЕС - Украйна. Интересува ме има ли ограничения за броя на котетата, които мога да внеса и какви документи трябва да представя пред митническите власти. Котките са от породата Канадски Сфинкс и вносът е с цел продажба на територията на България.
 Във връзка с поставения въпрос относно внос на котки от Украйна, бихме желали да отбележим следното: Регламент (ЕО) № 998/2003 относно ветеринарно-санитарните изисквания, които са приложими при движение с нетърговска цел на домашни любимци, и за изменение на Директива 92/65/ЕИО на Съвета урежда движението на домашни любимци в рамките на Общността и движенията от трети страни. Съгласно регламента понятието „Домашни любимци” означава животни от видовете, посочени в Приложение І на този нормативен документ, които се придружават от техните собственици или от физическо лице, отговорно за такива животни като представител на собственика по време на тяхното движение, и които не са предназначени за продажба или прехвърляне на друг собственик. Котките са включени в обхвата на Приложение І, част А на регламента. Котките следва да са идентифицирани, като за целта носят ясно четлива татуировка или електронна идентификационна система (импулсен приемо-предавател). Изискванията на Регламент (ЕО) № 998/2003 се отнасят за движението от трети страни на до 5 домашни любимеца. По време на движението домашни любимци от видовете, посочени в Приложение І, Части А - котки трябва: - когато идват от трета страна, посочена в Раздел 2 от Част Б и в Част В от Приложение ІІ, и влизат в една от държавите-членки, посочени в Приложение ІІ, Част Б, Раздел 1, да са идентифицирани и придружени от паспорт, издаден от ветеринарен лекар, оправомощен от компетентния орган, който удостоверява ваксинация, или реваксинация срещу бяс; - когато идват от трета страна, посочена в Раздел 2 от Част Б и в Част В от Приложение ІІ, и влизат в една от държавите-членки, посочени в Приложение ІІ, Част А, или директно или след транзит през една от териториите, посочени в Част Б, трябва да са идентифицирани с импулсен приемо-предавател, освен ако държавата-членка по местоназначение също признава идентификация чрез ясно четлива татуировка и придружени от паспорт, издаден от ветеринарен лекар, оправомощен от компетентния орган, който удостоверява спазването на условията, определени от компетентните национални органи; - когато идват от друга трета страна и са въведени в една от държавите-членки, посочени в Приложение ІІ, Част Б, Раздел 1 да бъдат идентифицирани чрез идентификационната система и да са ваксинирани срещу бяс; - когато идват от друга трета страна и са въведени в една от държавите-членки, посочени в Приложение ІІ, Част А, независимо веднага или след транзит през една от териториите, посочени в Приложение ІІ, Част Б, да бъдат поставени под карантина. Домашните любимци трябва да бъдат придружени от сертификат, издаден от официален ветеринар, или, при повторно влизане, от паспорт, удостоверяващ съответствие с посочените по-горе изисквания. По време на всяко движение собственикът на домашния любимец или физическото лице, отговорно от името на собственника, трябва да могат да представят на отговорните за проверките контролни органи паспорт или сертификат, който удостоверява, че животното отговаря на изискванията, установени за това движение. Целесъобразно е преди пътуване да се потърси информация относно изискванията при движението на домашни любимци от компетентния национален орган. За Република България този орган е Националната ветеринарно-медицинска служба. Информация може да бъде намерена и на Интернет страницата на Главна дирекция «Здравеопазване и защита на потребителите»: http://ec.europa.eu/food/animal/liveanimals/pets/nocomm_intra_en.htm. Освен това в случаите на търговски пратки, е необходимо да бъдат отчетени и изискванията на Регламент (ЕО) № 282/2004 на Комисията от 18.02.2004 г. за установяване на документ за декларирането и ветеринарните проверки на животните, идващи от трети страни и въведени в Общността. Всяка пратка с животни при внасяне от трети страни подлежи на граничен ветеринарномедицински контрол, който обхваща проверка на документацията, проверка за идентичност и физическа . Най-малко един работен ден преди пристигането на територията на Общността на пратката с животни лицето, отговорно за товара, уведомява чрез Единния ветеринарен документ за въвеждане /ЕВДВ/ официалния ветеринарен лекар на Граничния инспекционен ветеринарен пункт /ГИВП/, на който ще бъдат представени животните. За целта попълва част 1 на ЕВДВ и го изпраща на официалния ветеринарен лекар на ГИВП. ЕВДВ се попълва за всяка пратка и съдържа един оригинал и копия, колкото са необходими. “Пратка” е група животни от един и същ животински вид, превозвани с индивидуален или общ ветеринарномедицински сертификат, с едно превозно средство и идващи от една и съща държава или част от територията на една и съща държава. Граничният ветеринарномедицински контрол се осъществява преди митническия контрол на стоките. Митническите органи разрешават поисканото митническо направление в съответствие с решението на органите на граничния ветеринарномедицински контрол. Предвид гореизложеното, въпросът за внос на котки следва да бъде поставен на вниманието на Националната ветеринарномедицинска служба.
 Внос на свежи цветя от страна извън ЕС
 Предвид спецификата на стоката е необходимо да насочим внимание към разпоредбите на Закона за защита на растенията. Законът определя осъществяването на фитосанитарен контрол при въвеждането от трети страни на растения, растителни и други продукти, с цел предотвратяване пренасянето и разпространението на вредители. В тази връзка е необходимо да бъдат отчетени и изискванията на Наредба № 1 от 27.05.1998 г. за фитосанитарен контрол и Наредба № 68 от 16.05.2006 г. за фитосанитарни проверки на внасяните от трети страни растения, растителни и други продукти, осъществявани на места, различни от определените за въвеждане на територията на Общността. Националната служба за растителна защита е правоприлагащ орган по Закона за защита на растенията и поднормативните актове, издадени на негово основание. На граничните контролно-пропускателни пунктове Националната служба за растителна защита чрез фитосанитарните инспектори осъществява контрол при въвеждане на растения, растителни и други продукти. Граничният фитосанитарен контрол на растенията, растителните и други продукти се осъществява преди митническия контрол на стоките. Пратките с растения, растителни и други продукти следва да се придружават от фитосанитарен сертификат за износ, издаден от държавата на износа. Освен това, следва да се отчита и обстоятелството, че някои видове растения биха могли да бъдат екземпляри от застрашени видове на дивата флора /напр. кактуси, орхидеи, африканска череша, алое и др./. В тази връзка следва да отбележим, че основното законодателство, регламентиращо контрола върху търговията със защитени видове при вноса и транзита представлява Регламент (ЕО) № 338/97. Той се допълва с регламент за прилагането му - Регламент (ЕО) № 865/2006 за определяне на подробни правила, както и Регламент на Комисията за временно преустановяване въвеждането в Общността на екземпляри от някои видове от дивата фауна и флора. Заедно тези регламенти определят специфичните процедури, които се прилагат при вноса в Европейския съюз на екземпляри от видове на дивата фауна и флора, посочени в приложенията на Регламент (ЕО) № 338/97. Министерство на околната среда и водите е правоприлагащия орган по посочените нормативни документи. В тази връзка би следвало предварително да бъде проверено дали някои от растенията не са включени в приложенията на Регламент (ЕО) № 338/93. Ако попадат в обхвата на това законодателство, следва да бъдат отчетени основните му изисквания, а именно: - Вносът на растения и продукти от видовете, посочени в приложенията на Регламент (ЕС) № 338/97, се извършва само през определените от държавите - членки места за въвеждане. Списъкът с местата за въвеждане може да бъде консултиран на адреса на Комисията: http://ec.europa.eu/environment/cites/pdf/list points of entry.pdf Въвеждането в Общността на екземпляр от видовете, вписани в Приложение А и Приложение Б, подлежи на извършване на необходимите проверки и на представяне в граничното митническо учреждение на оригинал на разрешително за внос, издадено от компетентен орган на държавата – членка на Общността по местоназначение. Освен това, вносителят или негов упълномощен представител трябва да представи „копието за собственика” на разрешителното за внос, разрешително за износ или сертификат за реекспорт, издадени в страната – износител или реекспортиращата страна. Въвеждането в Общността на екземпляри от видовете, вписани в Приложение В и Приложение Г от регламента, подлежи на извършване на необходимите проверки и на представяне в граничното митническо учреждение на нотификация за внос, образецът на който се съдържа в Приложение ІІ на Регламент № 865/2006. Формулярът се попълва от вносителя. Ако екземплярът е включен в обхвата на Приложение В, нотификацията следва да се придружава и от разрешително за износ или сертификат за реекспорт, издадени в страната – износител или реекспортиращата страна. В заключение, целесъобразно би било да потърсите информация от Националната служба за растителна защита и от Министерство на околната среда и водите – дирекция „Защита на природата”.
 Има ли разлика между „режимите с отложено плащане” и „митническите икономически режими”? Какви са предимствата и недостатъците на режимите временен внос и временен износ и какви икономически преференции предоставят те на стопанските субекти? Какви са технологичните особености на контрола при режимите временен внос и временен износ?
 Понятията „режим с отложено плащане” и „митнически икономически режим” са дефинирани в чл. 84, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, установяващ Митническия кодекс на Общността. Съгласно член 84 от Регламента за целите на прилагането на разпоредбите на членове 85 — 90 а) понятието „режим с отложено плащане“ се отнася за необщностни стоки, поставени под следните режими: — външен транзит, — митническо складиране, — активно усъвършенстване с отложено плащане, — обработка под митнически контрол, — временен внос. б) понятието „митнически икономически режим“ се отнася за стоките, поставени под следните режими: — митническо складиране, — активно усъвършенстване, — обработка под митнически контрол, — временен внос, — пасивно усъвършенстване. От горното е видно, че почти всички митнически икономически режими са и режими с отложено плащане, както и почти всички режими с отложено плащане са митнически икономически режими. Най-общо казано, за поставяне на стоки под режим с отложено плащане митническите органи могат да поискат обезпечаване на митническото задължение, което може да възникне. Обезпечаването може да бъде в пълен размер или частично. Режим временен внос е митнически икономически режим и режим с отложено плащане. Всеки един от митническите икономически режим се разрешава, само ако са налице регламентираните в митническото законодателство условия, предвидени, както за съответния режим, така и за митническите икономически режими като цяло. Съгласно член 137 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, режимът временен внос разрешава ползването на митническата територия на Общността с пълно или частично освобождаване от вносни (митни) сборове и без прилагане на мерките на търговската политика, на необщностни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба. Предимство е, че изобщо съществува режим временен внос, който дава възможност при определени условия, стоки, внасяни за временно ползване на митническата територия на ЕС, да се ползват без за тях да се заплащат вносни (митни) сборове и други държавни взимания. Общностни стоки, предназначени да бъдат временно изнесени от ЕС, след което ще бъдат върнати могат да се поставят под режим временен износ, при който се прилагат всички формалности предвидени за изнасяне на стоките, включително и на мерките на търговската политика, а когато е предвидено – облагане с износни (митни) сборове. Временният износ не е митнически икономически режим, нито е режим с отложено плащане. Докато са под режим временен внос необщностните стоки са под митнически надзор. Общностните стоки, декларирани за временен износ се намират под митнически надзор от момента на декларирането им пред митническото учреждение до напускането им на митническата територия ЕС, или унищожаването им, или до анулирането на митническата декларация.
 Каква е ставката за внос на слингове - шалове за носене на бебета върху родителя - това на практика са парчета плат (трикотажен или памучен, по-рядко с примес от вълна, коприна, рами) дълги 5 метра широки 60 сантиметра. Има и във вид на парчета плат 2,50 м на 0,6 м със халки. Правилно ли разбирам, че с мито се облага стока, която се внася от САЩ, Норвегия, Австралия, а стоките от Германия и Франция не се облагат с мито.
 Слинговете за носене на бебета, изработени от текстилни материали, се класират в позиция 6307 на Комбинираната номенклатура, като са конкретно упоменати в Обяснителните бележки към Хармонизираната система за тази позиция ("портбебета и други подобни приспособления за носене на деца"). В зависимост от вида на материала по начин на изработка (трикотажен или тъкан) се класират в код по ТАРИК, съответно: - трикотажни или плетени (независимо от състава - памук или друг) в 6307 90 10 00 - с 12% мито при внос от САЩ, Норвегия и Австралия . - от тъкан плат (независимо от състава на плата) в 6307 90 99 99 - с мито 6,3% при внос от САЩ, Норвегия и Австралия Тъй като Германия и Франция са страни членки на Европейския съюз, то за внос и съответно мито от тези страни не може да се говори.
 Какви са процедурите за вътрешнообщностно придобиване на бяло и червено вино и водка (40 градуса) от Италия или друга държава-членка на ЕС?
 Със Закона за акцизните и данъчните складове /последно изменение Д.В.бр.95 от 01.12.2009г., в сила от 01.01.2010г./ се урежда облагането с акциз, както и контрола върху производството, употребата, складирането, движението и обезпечаването на стоките, подлежащи на облагане с акциз.Съгласно чл.2 във връзка с чл.19 от закона, на облагане с акциз подлежат алкохолът и алкохолните напитки, освен когато са поставени под режим отложено плащане на акциз. Важно е да се отбележи, че режимът отложено плащане на акциз се прилага при въвеждане на акцизни стоки от друга държава членка при: - движение между лицензиран складодържател от една държава членка до лицензиран складодържател на територията на страната, както и - движение от лицензиран складодържател в друга държава членка до регистриран или временно регистриран получател на територията на страната. При изпълнение на условията, определени в ЗАДС, българските търговци, които въвеждат акцизни стоки от територията на друга държава членка, могат да получат статут, който отговаря на техните търговски потребности /лицензиран складодържател, регистриран или временно регистриран получател/. За издаване на лиценз за управление на данъчен склад се подава заявление до директора на Агенция „Митници”, а за регистрация на регистриран получател и временно регистриран получател се подава искане до началника на митницата по местонахождение на обекта, където ще се получават акцизните стоки. Лицата, които въвеждат на територията на страната бутилирани алкохолни напитки с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15% vol /в поставения въпрос - водка 40 градуса/, са длъжни да осигурят поставянето на бандерол върху потребителската опаковка по един от следните начини: - при производителя – извън територията на страната - в данъчен склад Бандеролите се заявяват пред компетентното митническо учреждение по реда на чл.64 от ЗАДС.. След като стоката е освободена за потребление /облепена с бандерол/ ,т.е. акциза за нея е платен, тя може да бъде продавана в заведения и на дистрибуторски фирми.
 Здравейте, имам въпрос относно ползването на склад тип А. Може ли чуждестранно юридическо лице, извън територията на Общността, и без регистрация в България, да поставя стоките си под режим митническо складиране и след това да извършва прехвърляне на собственост на българска фирма?
 Съгласно чл. 99 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. на Съвета общественият склад тип А може да се ползва за складиране на стоки от всички лица. Вложител в склада е лицето, отговорно по декларацията за поставяне на стоките под режим митническо складиране, или лицето, на което тези права и задължения са прехвърлени. Вложителят е винаги отговорен за изпълнението на задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под режим митническо складиране (чл. 102, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г.). Митническото деклариране може да се извърши от всяко лице, като се отчитат условията и изискванията посочени в чл. 5 и чл. 64 на Регламент (ЕИО) № 2913/92 г.. Всяко лице може да бъде представлявано и при подаване на ЕАД за режим митническо складиране, представителят се посочва в кл. 14, но следва да се има предвид, че това е лице, установено в Общността, с изключение на случаите когато лице, което не установено на територията на Общността, декларира стоки в извънредни(редки) случаи, ако митническите органи считат това за обосновано. Вложителят трябва да предостави на складодържателя достатъчна информация, за да може складодържателят да впише данните за стоките в материалната отчетност при въвеждането и по време на престоя им в склада, както и удостоверяването, че стоките получават допустимо митническо направление при напускането им от склада. Съгласно чл. 90 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. правата и задълженията на титуляря на митнически икономически режим митническо складиране могат, при определени от митническите органи условия, да бъдат последователно прехвърляни на други лица, които отговарят на изискванията за ползване режима. Спазвайки посочените по-горе изисквания, българска фирма може да стане титуляр на режима. Собствеността на стоките не оказва влияние при прехвърляне на права и задължения в митническия склад. Вложителят може да складира стоки, на които не е собственик. За доставките на стоки, намиращи се в митническите складове, в рамките на митническия режим и ако стоките не напускат склада, се прилагат разпоредбите на чл. 16, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност. След извършване на митническите формалности по прехвърлянето на правата и задълженията съответните данни се вписват в материалната отчетност. Независимо кое лице е титуляр на режима, стоките могат да напуснат склада, като получат ново допустимо митническо направление (включително и поставянето им под митнически режим „допускане за свободно обращение” с получател българска фирма), с което режима митническо складиране се приключва.
 Какво предвижда новата процедура за оцветяване на горива за освободени от акциз крайни потребители?
 Със Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове от 01.12.2009 г. е въведено изискване за маркиране на енергийни продукти за плавателни средства и газьола за отопление. За маркиране на газьол, предназначен за плавателни средства и на газьол, предназначен за получаване на корабно гориво се използва комбинация от вещества в определените количества, както следва: 1. Solvent Yellow 124 (чист) от 6 до 9 mg/l, и 2. Solvent Blue 79(чист) или Solvent Blue 79 similar (чист)– най-малко 10 mg/l Освобождаването от облагане с акциз на газьол и енергийни продукти, съдържащи газьол, предназначени за зареждане на плавателни средства, както и възстановяването на платен акциз за тези продукти, когато са предназначени за зареждане на плавателни средства се прилага и при условие, че тези горива, съдържат комбинация от веществата в количество и вид определени по-горе. За маркиране на газьола за отопление се използва комбинация от вещества в определените количества, както следва: 1. Solvent Yellow 124 (чист) от 6 до 9 mg/l, и 2. Solvent Red 19 (чист) или Solvent Red 19 similar (чист) – най-малко 6 mg/l. Условията и реда за маркиране на газьол, предназначен за плавателни средства, на газьол, предназначен за получаване на корабно гориво и на газьол за отопление са определени в Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове. Маркирането на територия на страната се извършва само в данъчен склад в присъствието на митнически служител. Веществата могат да бъдат добавяни поотделно или като предварително приготвена смес, при условие че сместа се добавя в количество, което гарантира наличието на веществата в предвидените количества. Веществата, използвани за маркиране, се съхраняват отделно от други субстанции и в съдове, на които е обозначено съдържащото се вещество. Маркираните горива задължително се съхраняват отделно от другите горива в данъчния склад. Преди започване на всяка конкретна операция по ръчно маркиране на горива лицензираният складодържател е длъжен да уведоми митницата по местонахождението на данъчния склад и да поиска присъствието на митнически служител. Уведомяването се извършва в писмена форма, като в него се посочват датата и часът на планираната операция по маркиране на горивата. Операцията по маркиране се извършва в рамките на работното време на митническото учреждение. В случаите на автоматично маркиране използваната система трябва да отговаря на изискванията по Закона за измерванията и да бъде предварително одобрена от митническите органи. За одобряване на система за автоматично маркиране на горивата лицензираният складодържател подава писмено искане до директора на Агенция "Митници", в което посочва: 1. идентификационния номер на лицензирания складодържател; 2. идентификационния номер на данъчния склад, в който ще се използва системата за автоматично маркиране; 3. методите за маркиране и подробно описание на процеса и оборудването, които ще бъдат използвани; 4. продуктите, които ще се маркират; 5. съдовете и местата, които ще се използват за съхранение на веществата за маркиране или маркиращите смеси; 6. мерките за контролиран достъп до системата за автоматично маркиране и веществата за маркиране. Одобряването на системата за автоматично маркиране на горивата се вписва в лиценза за управление на данъчния склад. Лицензираният складодържател е длъжен: 1. да води отчетност на получените и използвани вещества за маркиране; 2. да води отчетност на количеството маркирано гориво, като го разграничава по видове гориво и по потребители; 3. да прави инвентаризация в края на всеки месец на веществата за маркиране или маркиращата смес, които се съхраняват или се използват в данъчния склад, като изпраща данните от нея в митническото учреждение по местонахождение на данъчния склад. За целите на контрола митническите органи могат да вземат проби от маркираното гориво, веществата за маркиране и маркиращата смес.
 Какви са митата при внос на електрокари, мотокари и други видове кари?
 В рамките на КН на ЕС карите се класират в позиция 8427, в случаите когато са снабдени с подемно устройство Когато такова липсва карите се отнасят в позиция 8709. В рамките на позиция 8427 електрокарите се класират в подпозиция 8427 10, а другите самоходни кари в т.ч. мотокарите – в подпозиция 8427 10. За всички КН кодове от тези подпозиции конвенционалните ставки на митата при внос от трети страни са 4,5 %. Несамоходните кари с подемно устройство се класират в подпозиция 8427 90 и за тях ставката конвенционални мита е 4%. Същевременно следва да се има предвид, че в Общата митническа тарифа на ЕС са регламентирани редица тарифни преференции, определящи по-ниски или нулеви ставки на митата при внос от страни, с които ЕС има сключени споразумения за свободна търговия, за създаване на митнически съюз или в рамките на Общата система за преференции. Паралелно с това следва да се отбележи, че ръчните транспалетни колички са една чувствителна за ЕС стока, поради което с цел защита на европейското производство са въведени окончателни антидъмпингови мита за определени видове устройства (в това число и за някои видове кари с ръчно придвижване от код по КН 8427 90 00) с произход Китай и Тайланд. Мерките са въведени с Регламенти №№ 1174/2005г и 499/2009г. Най пълна справка за съществуващите тарифни преференции и мерки на търговска защита може да бъде получена от консултационния модул ТАРИК – БГ в Интернет страницата на Агенция „Митници”. По отношение на карите, неснабдени с подемно устройство от позиция 8709 регламентираната в КН ставка конвенционални мита е 4%. Тя се прилага както за електрическите кари с общо предназначение от КН код 8709 11 90, така и за другите кари с общо предназначение (моторни, ръчни) от КН код 8709 19 90.В тези случаи отново съществуват редица тарифни преференции, които могат да бъдат консултирани в ТАРИК – БГ. В допълнение следва да насочим внимание към Закона за техническите изисквания към продуктите и нормативните актове, издадени на негово основание. Съгласно закона всеки продукт, за който са определени съществени изисквания, се пуска на пазара и/или в действие след оценяване и удостоверяване на съответствието му с тези изисквания. Задължението да бъде оценено и удостоверено съответствието е на производителя или вносителя. На основание на закона с Постановление № 140 от 19.06.2008 г. е приета Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на машини. В разпоредбите на тази наредба са дефинирани допълнителни съществени изисквания за преодоляване на рискове в резултат на подемни операции. Също така е приета с ПМС № 22 от 2004 г. и Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на машини и съоръжения, които работят на открито, по отношение на шума, излъчван от тях във въздуха. Компетентен орган по надзора на пазара е Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Във връзка с изпълнение на задължението по посочените нормативни документи е целесъобразно да се обърнете и към агенцията.
 Предстои ни внос от Тунис на дрехи втора употреба. Превозът ще стане с контейнер по море. Какви документи трябва да представим пред митницата? Влияе ли се митото от цената на килограм?
 Чрез Наредба № 27 на министъра на здравеопазването от 16.08.2005 г. се определят здравните изисквания към дрехите втора употреба, предназначени за продажба или хуманитарна помощ. Съгласно изискванията на наредбата дрехите втора употреба трябва да отговарят на следните здравни изисквания: 1. да са почистени и дезинфекцирани; 2. да са без видими дефекти и петна; 3. да са здрави. При внос на дрехи втора употреба ( в т.ч. одеяла, килими, кувертюри, пердета, завеси, покривки, спално бельо и хавлиени кърпи), на митническите органи следва да се предостави документ за извършена дезинфекция, като се посочват методът на обработка и видът на използвания биоциден препарат. Документът се издава от фирмата, извършила обработката и/или дезинфекцията на дрехите. Следва да обърнем внимание, че чрез § 2 от наредбата е вменена отговорност за спазване на изискванията на лицата, които внасят или продават дрехи втора употреба. Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве. Посоченото по-горе се отнася за дрехи втора употреба, предназначени за продажба. В случай, че дрехи втора употреба се внасят с цел оползотворяване /използването им като суровина/, следва да се отчитат изискванията, свързани с трансграничното движение на отпадъци. Дрехите втора употреба са включени в т.н. „Зелен списък на отпадъците”, определен с Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и Съвета относно превоза на отпадъци. Съгласно Договора за присъединяване на страната ни към Европейския съюз е въведен преходен период до 31.12.2014 г. и за отпадъците от „Зеления списък” се изисква прилагане на нотификационна процедура. За това в тези случаи при внос на дрехи втора употреба като отпадък, предназначен за оползотворяване, пред митническите органи е необходимо да се представи нотификация с изразено съгласие на министъра на околната среда и водите и документ за превоз, чийто образци са определени от регламента. В този случай и с оглед прилагането на определите в регламента процедурни правила е целесъобразно за допълнителна информация да се обърнете към Министерство на околната среда и водите, дирекция „Управление на отпадъците”. По отношение на въпроса за цените следва да отбележим следното: Митническата стойност на внасяни стоки, декларирани пред митническото учреждение по съответния ред, се определя съгласно разпоредбите на дял II, глава 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 (Митнически кодекс) и част I, дял V от Регламент (ЕИО) № 2454/93. При наличие на съмнения в реалността на декларираната митническа стойност, митническото учреждение може да изиска предоставянето на допълнителна информация или документи на основание чл. 181а и чл. 178, алинея 4 от Регламент (ЕИО) № 2454/93. Когато след получаване на допълнителната информация и извършване на проверката митническите органи все още имат основателни причини за съмнения, при спазване на процедурата по чл. 181а, ал. 2 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, се счита, че митническата стойност на внасяните стоки не може да бъде определена по чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 (метод на договорната стойност) и същата се определя по един от следващите методи, прилагани в тяхната последователност. Член 31, пар. 2 от този регламент не допуска определянето на митническата стойност да се основава на минимални митнически стойности, или на субективно определени или фиктивни стойности.
 Как се регистрира малък обект за дестилиране?
 Съгласно чл. 60 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) производството на акцизни стоки се извършва само в данъчен склад, като алкохолни напитки включени в код по КН 2208 (ракии) могат да се произвеждат и в регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране. Съгласно чл. 4, т. 8. от ЗАДС Специализиран малък обект за дестилиране (СМОД) е обект за дестилиране, в който се произвежда етилов алкохол (ракия) от грозде и плодове - собствено производство на физически лица, за тяхно лично и семейно потребление до 30 литра етилов алкохол (ракия) годишно на семейство. Това количество етилов алкохол (ракия), произведено в СМОД се облага с намалена акцизна ставка от 550 лв. за 1 хектолитър чист алкохол. В случай, че се произведе етилов алкохол (ракия) над количеството от 30 литра, се заплаща пълния размер на акциза Собственици или наематели на СМОД могат да бъдат само лица по чл. 40в от Закона за виното и спиртните напитки, като те подават искане за регистрация до началника на митницата по местонахождение на обекта преди започване на дейността и прилагат документите, изисквани по чл. 57, ал. 3 от ЗАДС. В допълнение, съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗАДС Агенция „Митници" води електронен регистър на специализираните малки обекти за дестилиране и на обектите за винопроизводство на малки винопроизводители, който е публичен и се публикува на Интернет страницата на Агенция „Митници" на адрес: http://customs.bg/bg/page/227
 Облагат ли се с мито и ДДС колетите с подаръци?
 При оформянето на пощенските пратки следва да се имат предвид разпоредбите на Регламент (EИО) № 918/83 на Съвета от 28 март 1983 г. относно установяване на режим на Общността за освобождаване от митни сборове. На основание чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 918/83, при изпълнени условия на чл. 30 и чл.31 от същия Регламент, стоките, съдържащи се в пратки, изпратени от частно лице от трета страна до друго частно лице, живеещо на митническата територия на Общността, се допускат без вносни митни сборове, при условие че този внос няма търговски характер. Освобождаването, упоменато в член 29 важи до стойност 45 евро на пратка. Вносът на тези пратки е освободен от данък върху добавената стойност (чл. 58, ал. 1, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност). Видно от предоставената в писмото Ви информация, стойността на изпратената до родителите Ви пратка е 460 USD, т.е. тя надвишава посочената в чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 918/83 стойност. В този случай допускането за свободно обръщение и крайно потребление следва да се извърши с подаване на ЕАД, към който да бъдат приложени съответните документи. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, когато приемането на митническата декларация поражда митническо задължение, вдигането на стоките, включени в тази декларация, се разрешава само ако е заплатена сумата на митническото задължение, както и начисления по реда на митническото задължение данък върху добавената стойност. В допълнение Ви информираме, че цитираните по-горе разпоредби са публикувани на интернет страницата на Агенция “Митници” (http://customs.bg/ – рубрика “Нормативни и административни документи”). Повече за колетните пратки може да прочетете на http://www.mitnici.eu/?action=n&id=824
 Гражданин от трета страна със закупена от България стока за лично потребление, напуска границите на ЕС през друга страна членка, например Гърция. На коя граница трябва да представи за заверка от митнически служител документите за възстановяване на ДДС (на излизане от България или при напускане на Европейския съюз, т.е. Гърция)?
 Всяко чуждестранно физическо лице (ЧФЛ) има право да поиска да му бъде възстановен правомерно начисленият и платен ДДС, включен в цената на закупени от него стоки на територията на Общността, когато са налице едновременно следните условия: - чуждестранното лице изнася стоките извън територията на Общността в непроменен вид не по-късно от последния ден на третия месец, следващ месеца, през който е издадена фактурата за получената доставка. - доставчик на стоките е лице, което към датата на издаването на фактурата има право да извършва продажби на стоки с право на възстановяване на данъка - размерът на ДДС по една фактура е равен или по-голям от 50 лв. - лицето упражнява правото си за възстановяване на данъка не по-късно от 6 месеца от датата на издаване на фактурата за доставката. От изложените условия е очевидно, че може да се иска възстановяване на данъка само за стоки, закупени от доставчик, който има право да извършва продажби на стоки с право на възстановяване. Доставчиците на стоки, получили правото да извършват продажби на стоки с право на възстановяване, които отговарят и на изискванията, предявявани към агентите по възстановяването и са получили удостоверение за регистрация в това си качество, могат да изпълняват ролята и задълженията и на двете лица едновременно. Търговците, които имат право да възстановяват ДДС, се регистрират пред компетентния данъчен орган - ТД на НАП. Те имат задължението при поискване от клиент да му предоставят попълнен образец на искане за възстановяване на ДДС. Списъка на регистрирани агенти по реда на чл. 9, ал.1 от Наредба №Н-12/24.08.2006 г. е публикуван на страницата на НАП (http://www.nap.bg/) Предвид изложеното считаме, че заверката на документите следва да се извърши при напускане на територията на Общността (в случая Гърция).
 Каква е процедурата за възстановяване на акциз на земеделските производители?
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) акцизните ставки върху моторните горива, използвани за обработка на земеделска земя от земеделски производители, одобрени за финансово подпомагане по Закона за подпомагане на земеделските производители, са, както следва: 1. за газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 - 50 лв. за 1000 литра; 2. за керосин с кодове по КН 2710 19 21 и 2710 19 25 - 50 лв. за 1000 литра; 3. за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 - 0 лв. за гигаджаул; Акцизните ставки за газьол и керосин се прилагат чрез възстановяване на разликата между съответната ставка по чл. 32, ал. 1 от ЗАДС и ставката по ал. 2 от същия член за количество, изчислено на база годишна разходна норма 7,3 литра на декар за регистрирана обработваема земеделска земя. При изчисляване на разликата между ставките съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗАДС се прилагат ставките на моторните горива по чл. 32, ал. 1 и 2, валидни към момента на тяхното закупуване Общата сума за възстановяване не може да надвишава сумата на акциза, получена като произведение от: 1. количеството моторно гориво в литри, изчислено на база годишната разходна норма на декар и декарите обработвана земеделска земя, посочени за съответния земеделски производител в информацията по чл. 32, ал. 4 от ЗАДС, и 2. разликата между ставките за един литър от съответното гориво. Всяка година до 1 юли министърът на земеделието и продоволствието предоставя на директора на Агенция "Митници" следната информация от регистъра на земеделските производители: 1. идентификационни данни на земеделския производител; 2. правно-организационна форма, име (наименование), постоянен адрес (седалище и адрес на управление), телефон, факс, електронен адрес; 3. данни за обработваната земеделска земя (в декари) съгласно идентификацията на земеделските парцели. Правото на възстановяване се упражнява от земеделските производители за закупените от тях моторни горива през текущата година на два пъти в рамките на утвърдената годишна разходна норма 7,3 литра на декар за регистрираната обработваема земеделска земя. Възстановяването се прилага само за моторни горива, използвани за обработка на земеделска земя от земеделски производители, одобрени за финансово подпомагане по Закона за подпомагане на земеделските производители, за които е предоставена информацията по чл. 32, ал. 4 от ЗАДС. Искането за възстановяване по чл. 32, ал. 5 от ЗАДС се подава по образец съгласно приложение № 4а от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове (ППЗАДС) до началника на митницата по седалището или по постоянния адрес на земеделския производител, посочени в информацията по чл. 32, ал. 4 от ЗАДС. Искането за възстановяване може да се подава на два пъти през текущата година, както следва: 1. от 1 юли до 14 август включително - за закупените и разходваните до 1 юли количества моторни горива, и 2. от 15 август до 31 декември включително - за остатъка до размера на количеството моторни горива, изчислено на база годишната разходна норма на декар и декарите обработвана земеделска земя, посочени за съответния земеделски производител в информацията по чл. 32, ал. 4 от ЗАДС. Искането се подава в митницата или в митническото бюро по седалището или по постоянния адрес на земеделския производител. Искането съдържа данни за: 1. земеделския производител - име (наименование), постоянен адрес (седалище и адрес на управление), ЕГН (единен идентификационен код), телефон и факс; 2. фактурите за закупените от земеделския производител моторни горива през текущата година - номер, дата и издател; 3. сметката на земеделския производител, по която се превеждат подлежащите на връщане суми. Към искането се прилагат заверени копия от фактурите за закупените от земеделския производител моторни горива през текущата година, за които се упражнява правото за възстановяване на акциз. Митницата, в която е подадено искането, извършва проверка за изпълнение на изискванията за възстановяване на акциз. Изискванията за възстановяване на акциз се считат за изпълнени, когато в резултат от проверката по безспорен начин се установи, че са изпълнени условията за възстановяване, посочени в чл. 32, ал. 2 и 5 от ЗАДС. Когато при извършване на проверката се установят нередовности, които могат да бъдат отстранени, началникът на митницата писмено уведомява лицето за тези нередовности, като определя подходящ срок за тяхното отстраняване. В двумесечен срок от подаване на искането началникът на митницата се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва изцяло или частично искането за възстановяване на акциза. Когато искането за възстановяване е уважено изцяло или частично, с решението началникът на митницата разпорежда връщане на акциза. Подлежащите на връщане суми на акциза се превеждат с платежно нареждане по сметката на земеделския производител в срока по чл. 26г, ал. 1 от ППЗАДС.
 Възможно ли е складирането на горива в митнически склад?
 В съответствие с чл. 98, параграф 1 от Регламент(ЕИО) №2913/92г на Съвета, режимът митническо складиране разрешава съхранението в митнически склад на необщностни стоки, които не се облагат с вносни сборове и не подлежат на мерките на търговската политика. Митнически склад означава всяко одобрено от митническите органи и поставено под техен контрол място, където могат да се складират стоки при определени условия. По принцип няма ограничения по отношение естеството на складираните стоки и горивата могат да бъдат поставяни под режим митническо складиране, но в съответствие с чл. 526, параграф 3 от Регламент(ЕИО) №2454/93 на Комисията, когато определени стоки представляват опасност или могат да повредят други стоки или по някакви причини се изискват специални условия за съхраняването им, същите следва да бъдат складирани в специално пригодени и оборудвани съоръжения.
 Когато става дума за емигранти, който се връщат от Западна Европа, например Англия, Германия, Испания, могат ли да се възползват от 918 когато става дума за акцизни автомобили. Какви документи, които удостоверяват престоя им, биха се признали от митницата?
 Разпоредбите на Регламент на Съвета (ЕИО) № 918/83 от 28 март 1983 г. относно установяване на режима на Общността за митнически освобождавания определят случаите на освобождаване единствено от вносни сборове и само за стоки, които се внасят на митническата територия на общността от трети за ЕС страни. Поради тази причина, за личното имущество на лицата , които се завръщат от друго страни-членки на Европейския съюз в Република България този регламент е неприложим. В тази връзка обръщаме внимание, че съгласно Митническия кодекс на ЕС в рамките на териториите на ЕС се осъществява свободно движение на стоки без заплащане на мита и такси с еквивалентен на мито ефект при преминаването им от една държава-членка в друга държава-членка. В този случай обаче, за пренасяните от тях стоки, включително и автомобили, следва да бъде уреден въпросът с данък върху добавената стойност и акциз. Следва да се има предвид, че когато даден автомобил е акцизна стока по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, за него следва да бъдат извършени определените в този закон формалности, включително и заплащане на дължимия акциз, тъй като закона като цяло не съдържа разпоредби за освобождаване от заплащане на акциз за автомобили на лица, които сменят местопребиваването си. По отношение на облагането или освобождаването от ДДС в тези случаи компетентни са органите на Национална агенция за приходите.
 Как стои въпросът с безмитния внос на лично употребявано имущество когато се отнася до колите на лизинг - например, ако българин се връща след няколко години емигрантство и докара собствената си кола, която е изплащал във времето и е изплатил три месеца преди пристигането си, може ли да се възползва от разпоредбите за безмитен внос на лично имущество.
 Редът за допускане на режим свободно обращение с крайна употреба (внос) без заплащане на вносни сборове на употребявано лично имущество, осъществяван от физически лица, които преместват обичайното си местопребиваване от трета страна на митническата територия на Общността е регламентиран в Глава І, от чл. 2 до чл. 10 на Регламент на Съвета (ЕИО) № 918/83 от 28 март 1983 г. относно установяване на режима на Общността за митнически освобождавания. Основанието за освобождаване от данък върху добавената стойност е регламентирано в чл. 58, ал. 1 от ЗДДС. За целите на допускането на свободно обращение с крайна употреба без заплащане на вносни сборове е необходимо лицата, които искат да преместят обичайното си местопребиваване на митническата територия на Република България, да отговарят на следните условия: 1. да са имали обичайно местопребиваване в чужбина най-малко 12 последователни месеца 2. да преместват обичайното си местопребиваване в Република България. 3. личното имущество да е било в тяхно владение и да е било за тяхно лично и частно ползване на предишното им местопребиваване. Превозните средства за частно ползване (включително и тези на лизинг) трябва да са били използвани ефективно от тях най-малко 6 месеца преди смяната на местопребиваването им, като този факт може да бъде доказан с някои от следните документи – регистрационен талон, договор за покупко-продажба, фактура или друг подобен документ; Поставеното условие е за ефективното ползване на автомобилите, а не за окончателното им изплащане. 4. внасяното имущество да е предназначено за използване за същите цели на новото местопребиваване и от вида или количеството му да не възникват никакви съмнения, че има търговски характер. Освобождаването се допуска с разрешение на началника на митницата, в чийто район се намира обичайното местопребиваване на съответното лице, в срок до 12 месеца от датата на установяване на новото местопребиваване. Към молбата до началника на митническото учреждение (свободен текст) се прилагат, както всички документи, доказващи изпълнението на горепосочените изисквания, така и пълен опис на личното имущество, включително и моторните превозни средства, което лицето желае да внесе. Обръщаме внимание, че всички документи, придружаващи стоките, трябва да бъдат на името на лицето. Повече информация може да се намери на страницата на Агенция „Митници”, раздел Административни документи, Митническо законодателство, Прилагане на Общата митническа тарифа, Митнически освобождавания.
  При определяне на дължимия акциз за въглища трябва ли да се взема предвид процента на влага и пепел, който се съдържа? В горната топлотворна способност, която се посочва в документа на придобиване, вземат ли се придвид тези показатели или това е при „идеални условия”?
Съгласно чл. 28, т. 12 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) данъчната основа за облагане с акциз на кокса и въглищата е горната топлотворна способност, измерена в гигаджаули Понятието “горна топлотворна способност” (горна топлина на изгаряне) е в съответствие с Директива на Съвета 2003/96/ЕО от 27 октомври 2003 г. за преструктуриране на рамката на Общността по отношение на облагането с акциз на енергийните продукти и електроенергията и по-конкретно това понятие е посочено в Таблица В – Минимални нива на данъчно облагане на горивата за отопление и електрическата енергия. Имайки предвид Забележките към подпозициите на глава 27 от Митническата тарифа “горната топлотворна способност” (горна топлина на изгаряне) се определя върху безпепелно влажно вещество (влажно вещество без минерални съставки). Показателят горна топлотворна способност обикновено е описан във външнотърговските документи с термина “gross calorific value” или “higher calorific value”.
 1.Какви са изискванията за износ на движими паметници на културата, които не представляват национално богатство? 2. Какво трябва да знам, когато искам да извърша износ на предмет с културна стойност?
 Движими паметници на културата, които не представляват национално богатство и не влизат в една от категориите съгласно приложението на Регламент 3911/92/ЕИО се изнасят със сертификат, издаден от директора “Музеи, галерии и изобразителни изкуства”. За издаване на сертификат за износ се подава заявление в дирекция “Музеи, галерии и изобразителни изкуства”. Към него се прилагат: • експертна оценка съгласно Наредба № 1 от 28.01.2005 г. за реда за извършване на оценка на декларирани движими паметници на културата, собственост на юридически и физически лица /обн. ДВ, бр. 13 от 8.02.2005 г./; • снимки на съответния движим паметник на културата – цветни, в размер най-малко 8 х 12 с – 3 броя; • списък на движимите паметници на културата, когато са повече от един. При необходимост може да се изиска физическото представяне на движимите паметници на културата – предмет на износа. За предмети с културно-историческа стойност, които не представляват движими паметници на културата не се изисква издаването на разрешение или сертификат за износ Съгласно разпоредбите на Наредба № 1 от 28.01.2005 г. на министъра на културата за реда за извършване на оценка на декларирани паметници на културата, собственост на юридически и физически лица всяко юридическо и физическо лице, собственик на предмет, който няма качествата на движим паметник на културата, е задължено да представи предмета в най-близкия регионален, специализиран национален или друг музей, определен от министъра на културата, за издаване на удостоверение за това обстоятелство по образеца на Приложение № 1а.
 Какви са изискванията за износ на движими паметници на културата, представляващи национално богатство?
 Съгласно Законът за паметниците на културата и музеите не се допуска износ на движими паметници на културата, представляващи национално богатство. Движими паметници на културата, представляващи национално богатство, могат да бъдат изнасяни само временно в следните случаи: • за представяне пред чуждестранна публика; • за осъществяване на консервационно-реставрационни работи, експертиза и научни изследвания; За издаване на разрешение за временен износ на движими паметници на културата, представляващи национално богатство се подава заявление в Министерство на културата. Към него се прилагат: • експертна оценка съгласно Наредба № 1 от 28.01.2005 г. за реда за извършване на оценка на декларирани движими паметници на културата, собственост на юридически и физически лица /обн. ДВ, бр. 13 от 8.02.2005 г. – за юридическите и физическите лица, а за музеите – документ, удостоверяващ, че движимият паметник на културата е вписан в основния или в обменния фонд на музея; • договор с приемащата страна; • консервационна експертиза за състоянието на движимите паметници на културата; • заверено копие от застрахователна полица, покриваща всички застрахователни рискове за срока на временния износ, или от документа за държавна гаранция и легализиран превод на български език; • снимки на съответния предмет – цветни, в размер най-малко 8 х 12 см – 3 броя; • списък на движимите паметници на културата, когато са повече от един, на хартиен или електронен носител.
 Какви са изискванията при износ на движими паметници на културата съгласно Европейското законодателство?
Регламент (ЕИО) № 3911/92 на Съвета от 9 декември 1992 относно износа на паметници на културата цели въвеждането на мерки, които да гарантират осъществяването на единен контрол при износ на паметници на културата извън границите на Общността. Под “паметници на културата” се разбира стоките, които са включени в Приложението на Регламента. Износът на паметници на културата извън митническата територия на Общността се извършва след представяне на разрешително за износ, издадено по молба на износителя от компетентния орган на държавата-членка и важи за цялата Общност. Разрешителното придружава декларацията за износ и се представя пред компетентното митническо учреждение при осъществяването на останалите митнически формалности по износа. Всяка държава-членка може да ограничи броя на митническите учреждения, през които се осъществява износ на паметници на културата, като тази информация се предоставя на Комисията и се публикува на страниците на Официален вестник на Европейските общности, серия С. Списъкът с органите, компетентни да издават разрешително за износ във всяка държава членка са в Официален вестник на Европейските общности, серия С, брой 145 от 17.05.2001 г. За Република България такъв орган е Министерство на културата. Регламент (ЕИО) № 752/93 за установяване на разпоредби за прилагане на Регламент № 3911/92 относно износа на паметници на културата определя образец на формуляр, на чието основание се издава разрешително за износ, както и условията за неговото попълване, подаване и използване. Образецът на формуляра е посочен в Приложение I към Регламента и се попълва в три екземпляра на един от официалните езици на общността, посочен от държавата-членка. Въвеждат се три вида разрешителни за износ на паметници на културата, които се издават и използват по реда на Регламент (ЕИО) № 3911/92, а именно: - стандартно разрешително Издава се при износ и временен износ на паметници на културата със срок на валидност до 12 месеца. - специално отворено разрешително Издава се при повтарящ се временен износ на паметници на културата, с цел представянето им пред чуждестранна публика. Срокът му на валидност не може да бъде по-дълъг от 24 месеца. - общо отворено разрешително Издава се при временен износ на паметници на културата, които представляват част от постоянна колекция на музей или друга институция и срокът му на валидност не може да бъде по-дълъг от 24 месеца. Формулярът се попълва в три екземпляра на един от официалните езици на общността, посочен от държавата-членка. Образецът му е посочен в Приложение I към Регламента.
 Какъв е редът, по който лица могат да притежават наркотични вещества за лечение по време на престой или транзитно преминаване през територията на Р България и в какви количества?
 Нормативната уредба, която се прилага спрямо изложения казус, се съдържа в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/. Член 58, ал.1 от ЗКНВП гласи: “Транзитно преминаващи и временно пребиваващи в страната лица могат да притежават наркотични вещества от приложения 2 и 3 само за лечение в количества, не по-големи от необходимите за 30 дни. Съгласно чл.58, ал.2 от ЗКНВП, чуждестранните граждани следва да притежават рецепта или документ, издаден от компетентните органи на страната, откъдето е назначено лечението.
Вносител иска да оформи 25 тона ябълки от Македония. Пускането им в свободно обращение изисква представяне на вносен лиценз AGRIM. За целта на вносителя е издаден първи лиценз, по който има останали неусвоени 8 тона, и втори лиценз за 200 тона. Как ще се оформи пускането в свободно обращение на ябълките?
Подава се митническа декларация, в която се описва една единствена стока. В кл. 44 се вписват двата номера на вносните лицензи като срещу всеки един от тях се посочва количеството, което се усвоява. Сборът от двете количества трябва да съответства на вписаното в кл.38 на ЕАД (нето тегло на стоката). В първия лиценз (тъй като количествата по него изцяло са изчерпани) след последното отчетено количество в кл.29 се вписва цифрата 0 кг., а в кл.30 – текста “изчерпан”.
Допускането за свободно обращение на сух чесън от тарифна позиция 0712 20 00 от Китай подлежи ли на засилените мерки по контрол върху вноса на чесън?
Различни регламенти на ЕС предвиждат различни мерки за контрола върху вноса на чесън, (в това число не само от Китай, а и от други дестинации).
Износ на 54 броя живи животни за Македония. Стоките се товарят в България и напускат Общността пред български граничен митнически пункт. Износът подлежи на представяне на задължителен износен лиценз AGREX. Необходимо ли е задействането и на контролен документ Т 5, с който да се докаже, че стоките са напуснали митническата територия на Общността?
Контролният документ Т5 (чл. 912а от Регламент №2454/93) се прилага за стоки, изнасяни от митническата територия на Общността, когато се изисква доказване спазването на условия, предвидени или предписани от конкретна мярка за местоназначението на стоките. Той служи като доказателство, че стоките, по отношение на които е издаден, са достигнали определеното им местоназначение. Тъй като стоката (живи животни) е предмет на мерките на Общата селскостопанска политика (ОСП), за нея ще се прилагат специфичните разпоредби на Регламент № 800/1999 г. Съгласно чл.8 от Регламент № 800/1999 г. “ако преди да напусне митническата територия на Общността, продукт, за който е приета митническа декларация за износ, пресече територия на Общността, различна от тази на държавата-членка на износа, доказателството, че стоката е напуснала митническата територия на Общността се представя чрез надлежно заверен оригинал на контролен документ Т5”. Следователно за случаите, когато ОСП стоки, за които е приета митническа декларация за износ в българско митническо учреждение, напускат територията на Общността през България, без да преминават през територия на друга държава-членка, използването на Т5 не е задължително. Въпреки това препоръчваме използването на Т5 и като национален документ, тъй като едно от условията, поставени от Министерство на земеделието и горите (в структурата на което се издават вносните и износни лицензи) за освобождаване на паричната гаранция, депозирана за издаването на лиценза, е представяне на надлежно заверен контролен документ Т5, получен по официален път от митническата администрация.

Обръщаме внимание, че съгласно Решение на ЕК от 13.12.2006 г. (OJ L 354/14.12.2006 г.), пунктовете, през които могат да бъдат въвеждани и изнасяни животни и животински продукти от и към трети страни, за България са само 8 (Брегово, пристанище Бургас, Гюешево, Калотина, Капитан Андреево, летище София, пристанище Варна, Златарево).

Износ на просо (тарифен код 1008 20 00 00) за Турция. Ако износителят не иска изплащане на експортни субсидии, задължително ли е да представи износен лиценз AGREX.
Представянето на износен лиценз AGREX не е пряко свързано с факта дали износителят ще поиска изплащане на експортни субсидии или не. Общите правила за работа с вносни и износни лицензи са уредени с Регламент № 1291/2000 г. Принципът е, че ако за дадена стока е въведена мярка на ниво ЕК и нейното движени се следи, износът се извършва след представяне на износен лиценз, освен ако изнасяното количество не е под минималните прагове, заложени в Приложение ІІІ към Регламент № 1291/2000 г. (справка за минималните прагове може да се направи в интранет страницата). Такива стратегически стоки, движението на които се следи със задължителни лицензи, са стоките от сектори зърно, ориз, захар, говеждо и телешко месо. За останалите стоки, за които ЕК въвежда такива мерки, актуална информация може да се получи от консултационния модул на TARIC.
Износ на царевица за Турция с кораб от българско пристанище. Износителят представя износен лиценз и изисква издаване на контролен документ Т5. Има ли особености в оформянето на Т5?
Износът на селскостопански стоки, превозвани по ж.п., по въздух и по море, се различава от общия случай. При този вид транспорт отправното митническо учреждение, в което е подадена износната митническа декларация, съвпада с получаващото митническо учреждение, потвърждаващо, че стоките са напуснали митническата територия на Общността. Поради съвпадане на двете качества, оформянето на стоките има следната специфика. Контролния документ Т5 се оформя първоначално от кл.А до кл.Е към момента на приемане на износната митническа декларация като се вписва датата на поставянето на стоките под митнически контрол. Едва след като плавателното средство вземе изходна ревизия, номерът от регистър “Стоки, напускащи митническата територия” се вписва в кл. J на гърба на Т5 в раздела “регистрирано под номер” и посочената датата указва точния момент, в който стоките са напуснали митническата територия на Общността.
Изисква ли се представяне на специфичен документ при внос на текстилни и стоманени изделия в ЕС от трети страни?
Регламентите на Европейския съюз, уреждащи този вид мерки, предвиждат представяне на импорт лиценз и документи за наблюдение при оформяне на стоките за свободно обращение. Компетентният български държавен орган за издаване на тези документи е Министерство на икономиката и енергетиката – дирекция “Регистриране, лицензиране и контрол”. Процедурата за издаване на импорт лицензи и документи за наблюдение е разписана в Заповед на министъра на икономиката и енергетиката No РД 16-1278/30.11.2006 г.

Импортният лиценз и документът за наблюдение могат да се използват до шест месеца, а при необходимост валидността им може да се удължи с три месеца. Допуснатите за свободно обращение количества по конкретната доставка се вписват на гърба на съответния документ и се заверяват от митническите органи.

Как следва да се тълкува нетарифната мярка “Публичен мониторинг на вноса” ( SURV) ?
Този вид мярка се среща най-вече при регистриране на ЕАД за допускане до свободно обращение на текстилни изделия. Мярката е свързана със статистическо наблюдение на допускането до свободно обращение на съответните стоки и не се изисква представянето на специфични документи към момента на деклариране пред митническите власти.
Важат ли издадените преди 01.01.2007 г. от Министерство на икономиката и енергетиката разрешения за износ на стоки и технологии с възможна двойна употреба?
Издадените от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение преди 1.01.2007 г. разрешения за износ на стоки и технологии с възможна двойна употреба за трети страни, чиито срок на валидност не е изтекъл и напускането територията на Общността се извършва през одобрени български гранични митнически пунктове, се признават до изтичането на посочения в тях срок на валидност . След 01.01.2007 г. Междуведомствената комисия ще издава разрешения за износ на изделия и технологии с двойна употреба (индивидуално, глобално или генерално разрешение) съгласно приложение № ІІІ на Регламент № 1334/2000/ЕС, които следва да бъдат представяни на изходните митнически пунктове.
Какви са изискванията при внос и износ в Общността на видове от дивата флора и фауна, попадащи в приложенията на Регламент № 338/97/ЕС относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях и приложенията на Вашингтонската конвенция?
С цел да съхрани защитените видове от дивата фауна и флора, Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 09.12.1996 г. за защита на видовете от дивата фауна и флора чрез регулиране на търговията с тях въвежда контрол на търговията, като налага условия за въвеждането им, изнасянето им или реекспортът им на, от и в рамките на Европейския съюз, в съответствие с разпоредбите на Вашингтонската конвенцията CITES. Регламентът е изготвен в съответствие с целите, принципите и разпоредбите на Конвенцията за международна търговия със застрашените видове от дивата фауна и флора (CITES). Застрашените видове, включени в обхвата на Регламента са подробно изброени в четири приложения. Регламентът установява единни условия за:

-издаване, използване и представяне на документи, необходими за въвеждане, износ и реекспорт на и от територията на Общността на видовете от приложенията.

-продажба и извършване на други търговски операции в границите на Общността с екземпляри от видовете, включени в Приложение А.

Въвеждане на екземпляри от посочените видове подлежи на:

-разрешително за внос, издадено от компетентния орган на държавата-членка по местоназначение или представяне на нотификация за внос

-извършване на съответните проверки

За въвеждане на видовете, включени в Приложение А и Б е необходимо пред митническите органи да се представи:

-разрешително за внос, издадено от компетентния орган на държавата-членка по местоназначението и

-разрешително за износ или сертификат за реекспорт, издадени от страната на износа или реекспорта

За въвеждане на видовете, включени в Приложение В е необходимо пред митническите органи да се представи:

-нотификация за внос

-разрешително за износ или сертификат за реекспорт, издадени от страната на износа или реекспорта

За въвеждане на видовете, включени в Приложение Г е необходимо пред митническите органи да се представи:

-нотификация за внос

Комисията може по всяко време след консултация със съответна страна на произход и след отчитане становищата на Групата за научен преглед да въведе общи ограничения или ограничения по отношения на някои страни на произход с оглед въвеждането в Общността на определени видове. Тя публикува на всяко тримесечие списък с тези ограничения, ако има такива, в Официален вестник на Европейския съюз. В тази връзка следва да се отчетат и разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1037/2007 на Комисията от 29 август 2007 г. за временно преустановяване на въвеждането в Общността на екземпляри от някои видове от дивата фауна и флора. Износът от територията на Общността подрежи на:

-представяне на разрешително за износ или сертификат за реекспорт, издадени от компетентния орган на държавата-членка

-извършване на съответните проверки

Когато държава-членка отхвърли заявление за разрешително или сертификат по случай, съществен от гледна точка на целите на настоящия регламент, тя незабавно уведомява Комисията за отхвърлянето и за причините за това. Последната от своя страна нотифицира останалите държави-членки.

Регламентът предвижда известни изключения по отношение на екземплярите родени и отгледани в плен или изкуствено размножени, транзитно преминаващите през територията на Общността, както и по отношение на тези, които представляват част от лично или домашно имущество или са предназначени за научни институции.

Регламентът въвежда забрана за закупуване, предлагане за закупуване, придобиване за търговски цели, излагане пред публика с търговска цел, използване за търговски приходи и продажба, съхранение с цел продажба, както и предлагането за продажба и транспортът със същата цел на екземпляри от видовете, вписани в Приложение А.

За всяко движение вътре в Общността на живи екземпляри от видовете, вписани в Приложение А от местонахождението, посочено в разрешителното за внос или в сертификата, издаден съгласно настоящия регламент, се изисква предварително разрешително от управителния орган на държавата-членка, в която се намира екземплярът.

За преместването в рамките на Общността на живи екземпляри от Приложение Б е необходимо получателя да е осигурил необходимите условия за отглеждане и настаняване на животното и да гарантира полагането на подходящи грижи за него.

Комисията може по всяко време да налага ограничения по отношение на държането или придвижването на живи екземпляри от видове, за които са наложени ограничения за въвеждането им в Общността.

Компетентни органи

Всяка държава-членка определя своя управителен и научен орган, компетентни за прилагането на Регламента. За Република България такива са Министерство на околната среда и водите и БАН.

Всяка държава-членка посочва митническите учреждения, компетентни да извършват проверки и митнически формалности по отношение видовете, включени в обхвата на Регламента.

Комисията публикува списъците на съответните органи на страниците на Официален вестник на ЕС, както и пунктовете за въвеждане и износ.

Актове за прилагане

Регламент на Европейската комисия № 865/2006 за установяване на подробни правила за прилагане на Регламент на Съвета № 338/97 относно защита на видовете от дивата фауна и флора чрез регулиране на търговията с тях

Регламентът съдържа разпоредби за прилагането на Регламент (ЕО) № 338/97, необходими за спазване на изискванията на Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES), като за целта установя подробни критерии и условия за издаването на разрешителни и сертификати, както и за валидността и използването на подобни документи.

Документи

Регламентът установява условия и ред за издаване и използване на документите, предвидени от Регламент № 338/97 и определя срока на тяхната валидност. Освен разрешително за внос, износ и сертификат за реекспорт, той предвижда компетентния орган на държавата-членка да издава и следните документи:

-сертификат за пътуваща изложба / издава се за екземплярите, които са част от пътуваща изложба и отговарят на критериите на чл.30 на Регламента. Валидността му не може да превишава 3 г. Образец на формуляра е посочен в Приложение III.

-сертификат за лична собственост /издава се на законните притежатели на законно придобити живи екземпляри, отглеждани с нетърговска цел. Срокът му на валидност е до 3 г. Образец на формуляра е посочен в Приложение I.

-етикети / издават се при движение на нетърговски пратки между регистрирани научни институции, дарения, заемни и разменни хербарийни екземпляри, консервирани, изсушени или запечатани музейни екземпляри, както и жив посадъчен материал за научни изследвания. Образецът на формуляра е посочен в Приложение VI.

В приложенията се съдържат и образци на формулярите на:

-разрешителни за внос, износ, сертификати за реекспорт, както и заявленията за издаването им, които отговарят, с изключение на полето, определено за национално ползване, на образеца, установен в Приложение I.

-нотификацията за внос отговаря, с изключение на полето, определено за национално ползване, на образеца, установен в Приложение II.

-сертификат за пътуваща изложба, както и заявлението за този документ се изготвя и отговаря, с изключение на полето, определено за национално ползване, на образеца, установен в Приложение III.

-формулярите за продължаване на сертификатите за лична собственост и сертификатите за пътуващи изложби трябва да отговарят на образеца, установен в Приложение IV.

-формулярите на документите, издадени в съответствие с членове 5, 8 и 9 на Регламент 338/97, отговорят на образците, посочени в Приложение V.

Валидността на разрешителното за внос е 12 месеца, а на разрешителното за износ и на сертификата за реекспорт не може да превишава 6 месеца. Относно документите за износ и реекспорт от трета страна, регламентът изисква освен да бъдат валидни, да се използват в срок от 6 месеца от датата на тяхното издаване.

Компетентни органи

Списъкът с имената и адресите на управителните и научни органи, определени от всяка дяржава-членка, в съответствие с чл.9 (1) на Конвенцията CITES и чл. 13 (1) на Регламент № 338/97 е публикуван в серия С на Официален вестник на ЕС. Местата за въвеждане и износ на и от територията на Общността, посочени от съответната държава-членка също се публикуват в серия С на Официален вестник. Списъкът може да бъде намерен в Официален вестник, серия С, бр.72 от 18.03.2008 г.

Kакви са условията за внос на фъстъци от Китай?
Фъстъците от Китай попадат в обхвата на Решение на Комисията № 2006/504/ЕС от 12.07.2006 г. въвеждащ специални условия при внос на определени храни от определени трети страни, поради риск от замърсяването им с афлатоксини.

Решението се прилага и към преработените и съставните храни, получени от или съдържащи някоя от храните в обхвата на решението.

Пратки с храни, влизащи в обхвата на Решението могат да се внасят в Европейската общност само през определени места за внос (points of import), посочени в Приложение II на решението. Освен това, пратката трябва да е придружена от документ, съдържащ резултати от извършен лабораторен анализ на проби, взети от пратката и от здравен сертификат, съгласно образеца, посочен в Приложение I на решението, попълнен, подписан и заверен от упълномощен представител на компетентните органи на съответната страна.(компетентните органи са изброени в чл.3, ал. 1 на решението).

Искане за поставяне под режим АУ/СВ на сухо мляко – тарифен код – 0402 10 19 00, внос от Украйна.
Режимът НЕ се разрешава предвид факта, че не са изпълнени условията на чл.124, трето тире от МК (Регламент № 2913/1992 г.) Правилото е, че при изследване дали са изпълнени икономическите условия за разрешаване на режима следва да се има предвид Приложение 73 от Регламент № 2454/1993 г. Компетентният орган, който трябва да се произнесе дали са спазени икономическите условия за стоки, които са посочени в Приложение 73, е Министерство на земеделието и горите.

Вносът на стоката може да бъде допуснат по квота, която се разрешава от МЗГ, чрез издаване на вносен лиценз. В информационната система TARIC и в БИМИС не може да се открие информация за наличните количество по квотата, тъй като тя не се разпределя от DG TAXUD (квотите “първи пристигнал, първи получил”), а от DG AGRI.

Обръщаме внимание, че за преходния период за България в областта на млякото и млечните продукти ЕК издаде два специални регламента № 1919/2006 г. и № 2018/2006 г. Особено важен е Регламент № 1919/2006 г., който въведе специални текстове, които следва да бъдат вписани във вносния лиценз. При извършване на физическа проверка в кл.32 на гърба на лиценза следва да се вписва текста “Извършена физическа проверка (Регламент (ЕО) No 2535/2001)”. Обърнете внимание, че тук не става въпрос за проверка по Регламент № 386/90 г., тъй като тя се отнася само за контрола по износа, а за контрол по вноса!
Внос на чесън – 0703 20 00 от Китай по тарифна квота с намалени мита. Изисква се задължителен вносен лиценз. Има ли някакви особености по лиценза и контрола?
Базовият регламент № 1870/2005 г. въведе задължителен лицензионен режим при внос на чесън, независимо дали е по квота или не. Разликата е, че ако вносът е по квота, лицензът се нарича тип А, а ако вносът е извън квота – лиценз тип В. И за двата вида лицензи има специфични текстове, които трябва да се вписват в кл.20 и кл.24 на вносния лиценз и те са посочени в Регламент 1870/2005 г. Регламент № 2000/2006 г., издаден специално за България, въведе специфични текстове, които се вписват в лицензите, с които се иска внос на чесън по тарифна квота (тип А - с мито 9,6%). Представеният във Варна лиценз беше без тези задължителни реквизити (т.е. тип В - с мито 9,6% + 1200 евро за тон). Митницата не прие лиценза и не разреши вноса, като го върна на вносителя да иска допълване от МЗГ. Вносителят предпочете друго – след като направи консултация с МЗГ и разбра, че квотата е изчерпана, а следващата квота се отваря на 14.02.2007 г., той реши следното: за тази пратка се отказа от внос по квота и поиска нормален внос с пълни ставки, които плати. В този случай лицензът му (тип В) вече можеше да се използва и вносът му бе разрешен. Следващото количество, което достави, бе поставено на режим митническо складиране, където ще изчака до отварянето на квотата.

По отношение на контрола – наложилата се практика в ЕС през последните години е показала, че чесънът е с високо рисков профил, поради което подлежи на строг физически контрол. Обхватът на този контрол се извършва на база анализ на риска. Съгласно Регламент № 1870/2005 г. митницата е задължена да следи за произхода на стоката и дали е спазено условието за директен транспорт. На ниво ЕК има спор по въпроса за замразен и охладен чесън (за повече информация виж интранет съобщение от заседанието на Комитета по тарифно класиране).

В каква валута трябва да бъде изготвена фактурата при вътрешнообщностна сделка?
Няма изисквания.Използва се курсът на Европейската централна банка.
Възможно ли е разпечатана от Интернет бланка INF 1 да се използва пред митницата?
Да
Какъв сертификат е необходим при износ за Турция на стоманени отливки с изцяло български произход – A.TR или EUR 1?
Вида на документа зависи от това дали изнасяната стока е включена в Споразумението между ЕС и Турция за търговия с въглища и продукти от стомана (EUR.1), или е обхванато от Митническия съюз между ЕС и Турция (A.TR). Споразумението обхваща стоки от 26, 27, 72 и 73 глава, но не всички позиции са включени в него (търсете списъка в интернет страницата на Агенция “Митници”)
При внос на каучукови гуми за товарни автомобили от Русия и Украйна стоката пристига със Сертификат форма А. Има ли споразумение между България и Русия или Украйна за тарифни преференции?
Русия и Украйна са включени в схемата на Общността по Общата система за преференции – Регламент 980/05 г. Третирането (преференциални мита, други мерки и условия) за конкретните стоки може да се консултира в TARIC чрез въвеждане на тарифния код и държавата на произход