ПЪРВИТЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ НА ХХ ВЕК

ПРАВИЛНИКЪТ ЗА МИТНИЦИТЕ ОТ 1900 ГОДИНА

В него за първи път се разглежда в детайли цялостната дейност на българските митници. Приложени са и повече от 180 страници образци на митнически декларации, актове, депозитни листове, позволителни за товарене, ведомости и всякакъв род документация, свързана с дейността на митниците. Заедно с многобройните си приложения той представлява истинска енциклопедия за организацията, управлението, личния състав и многостранната дейност на българските митници в началото на ХХ в.

ЗАКОНЪТ ЗА МИТНИЦИТЕ ОТ 1906 ГОДИНА

В последните години на ХІХ в. правителството решава да замени адвалорния митнически режим, по който се събират митата на вносните стоки от Освобождението, със специфичен. Първата специфична митническа тарифа се приема от Народното събрание на 17 декември 1904 г. и започва да се прилага от началото на 1906 г. Промяната на системата за митническото облагане довежда до противоречия с някои членове от действащия дотогава закон. В него липсват и клаузи, отразяващи новите моменти в митническата политика на българското правителство, както и промените, които сключените нови търговски договори с отделни страни внасят в митническия режим. Това налага коренното му ревизиране. На 11 януари 1906 г. се приема нов Закон за митниците, утвърден с Указ № 73 на княз Фердинанд на 19 февруари същата година. Най-характерните особености в системата на митническото облагане съгласно разпоредбите на закона са:

  • Потвърждава се правилото, според което "внасянето и изнасянето на стоки и други предмети през държавната граница се допуща само по определените пътища, които водят за митниците, техните клонове и пропускателни пунктове", а пренасянето на стоки и предмети извън посочените места се смята за контрабандно дело.
  • Изчерпателно се изброяват случаите, в които се разрешава безмитен внос на стоки.
  • Изменения в тарифите не могат да се извършват без предварително одобрение от Народното събрание; предоставя се обаче право на министъра на финансите в случай на крайна нужда да намалява и отменя временно митата на определени вносни стоки, между които храни, медикаменти, предмети и покъщнина на пострадали при стихийни бедствия. Той може също да забранява временно вноса и износа на стоки, да увеличава вносни мита, да издава наредби за сключени митнически съюзи със съседни държави или за пограничната търговия с тях, да открива и закрива митници, митнически клонове и пропускателни пунктове и да ги премества от едно място на друго.

Специално място в закона е отделено на организацията и управлението на митниците. Значително по-високи изисквания, включително и за по-висок ценз, се поставят пред кандидатите за митнически служители. За първи път към Министерството на финансите се създава Дисциплинарен съвет, който разглежда предложенията за уволнения на митнически служители и единствен има право на окончателно решение. Урежда се статутът на митническата стража, като й се определя нова роля - тя се поставя не само при самите митници и техните клонове, но и при пограничните постове, т.е. на самата черта на границата при военната стража. Уточнени са също правата и задълженията на митническите посредници, посочени са и условията, на които трябва да отговарят. Отделна глава е посветена на новосъздадените химически лаборатории.

Една от най-важните институции, уредена в закона, е Експертната комисия, която се произнася по споровете относно тарифирането на стоките. Ревизионна комисия разглежда жалбите относно митническите наказателни постановления и митническите актове.

Приложното поле на митническия контрол съгласно закона обхваща вноса и износа по вода, суша, по железниците, пощата, както и вноса и износа при транзитно преминаване на територията на страната. Детайлно са разгледани основните функции на митниците, свързани с обмитяването, преглеждането и облагането на стоки и пътнически вещи, както и със събирането на недовзетите и връщането на надвзетите суми. Последните глави са посветени на "възбуждането на преследване и решаване на дела по нарушаване на този закон", на продажбата на конфискуваните стоки и разпределението на "добитите от тях суми".

Законът за митниците от 1906 г. остава в сила цели 42 години. Отменен е 4 години след 9 септември 1944 г. Малко държавни учреждения могат да се похвалят с толкова продължително действие на основния си закон. Разбира се, духът на променящото се време налага редица изменения и допълнения или приемането на отделни закони за осъвременяване на някои аспекти от пряката дейност на митниците - преди всичко митническите тарифи, уредбата на касовите служби на митниците, задълженията и правата на митническите ръководители и служители, както и наказанията, на които подлежат при нарушения.

ОТДЕЛЕНИЕТО ЗА МИТНИЦИТЕ

Организацията на митническата служба, с малки изменения, се запазва дълго време така, както е уредена веднага след Освобождението. Отделението за косвените налози, на което е възложено да изпълнява и службата на митнишко отделение, "се ръководи по Закона за митниците и по обичая". За по-доброто управление на службата отделенията във финансовото министерство се подразделят на бюра. Техният брой в Отделението за косвените налози през отделните години е различен, като митническото и акцизното остават основни бюра при всички преструктурирания. От 1 януари 1909 г. Отделението за косвените налози се разделя на две отделения - за митниците и за косвените налози. Към тях се присъединяват закритите отделения за общинските налози - към първото, и за държавните привилегии - към второто. Така се образува Отделение за митниците и общинските налози. В началото на 1911 г. Отделението за митниците става самостоятелно и включва три бюра. В проекта за бюджет за 1911 г. като подведомствени на отделението са посочени 21 митници и 24 митнишки клона с общо 286 души личен състав и митнишка стража с персонал от 749 души. Със заповед на министъра на финансите от 26 ноември 1913 г. към отделението се създава Централна химическа лаборатория, в която се извършват контролни анализи на спорните при обмитяването стоки.

Въпросът за заплащането на митническите служители се разглежда и гласува от Народното събрание. Заплатите, макар и сравнително малки, веднъж влезли като разходно перо в държавния бюджет, се плащат доста по-редовно, отколкото тези на учителите например. Съгласно Закона за митниците на митническите служители се изплащат и възнаграждения от постъпилите през годината суми от глоби и конфискации.

Интересна кадрова политика на постоянно разместване на служителите в митниците из страната води държавната администрация. Целта е митничарите да нямат възможност да създават контакти на дадено място, които да ги подтикват към нарушения. Другата причина е, че професионалистите не са толкова много и това налага подсилването на някои оголени поради напускане на служители митници и клонове, тяхното закриване или откриване на нови.

През 1922 г., с определение № 4262 от 11 май е регистрирано официално от съда

ДРУЖЕСТВО НА МИТНИЧЕСКИТЕ ЧИНОВНИЦИ

Първите стъпки всъщност датират още от 1906 г., когато влиза в сила новият Закон за митниците. Тогава българските митничари правят първите си опити за организирано сдружаване. Въпреки първоначалния ентусиазъм няма данни дружеството да е функционирало. В края на 1909 г. се прави нов, по-успешен опит за митническо сдружаване. На 16 януари 1910 г. се създава единна професионална организация - Дружество на митнишките чиновници в България. Уставът му влиза в сила на 5 февруари 1910 г. По време на войните обаче настъпва период на застой. Дружеството се възражда отново през 20-те години на миналия век под името Дружество на митническите чиновници в България. След 1944 г. то прекратява своята дейност. Едва през 1998 г. е проведено учредително събрание, с което се възстановява. Под името "Сдружение на митническите служители в Република България" е регистрирано на 1 март 1999 г. с Решение на СГС по дело № 9218 от 1998 г.

ПРОМЕНИ В ОТДЕЛЕНИЕТО ЗА МИТНИЦИТЕ

На основата на Бюрото за нарушенията през 1925 г. се създава Бюро за преследване на контрабандата, което функционира по-малко от година. През 1926 г. се открива Административно бюро, в което се включват дейностите по преследване на контрабандата и по приложение на митническото законодателство, с изключение на това, което засяга митническите тарифи. Тяхното приложение остава грижа на тарифното бюро. Така структурата на Отделението за митниците в началото на 30-те години на XX в. включва: административно бюро, бюро за тарифите, контролата, информации и статистика и контролна химическа лаборатория. Отделението ръководи дейността на 38 митници и 18 митнически клона.

Световната икономическа криза в края на 20-те - началото на 30-те години на миналия век не отминава и България, засяга и българските митници. С цел намаляване разходите от бюджета през 1929 г. правителството взема решение за съкращаване на държавния апарат. Митническите учреждения са намалени с 8, а персоналът - с 14 души и още трима старши и 10 младши стражари. По-късно, през 1934 г., за втори път се закрива и Пловдивската митница. Работата й се възстановява през 1936 г.

През 1937 г. Министерският съвет дава съгласие финансовото министерство да закупи моторна лодка за 100 хил. франка (320 хил. лв.), която да служи за митническа охрана на Дунава.

От началото на 1938 г. отделението става Отдел за митниците. Към него се създава специална група за преследване на контрабандата по подобие на тази на Отдела за акцизите и е определен нейният състав. С оглед на значителното увеличение на износа и за по-добрата охрана на митническата граница през същата и през следващите години се увелича персоналът на някои митници.

РЕГЛАМЕНТИРАНЕ НА РАЗЛИЧНИ АСПЕКТИ ОТ МИТНИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ

Повечето изменения и допълнения на митническия закон до войната се отнасят до регламентиране на цялостната дейност на митниците, а наредби и правилници я разглеждат в детайли. В този период в Отделението за митниците няколко пъти започва подготовка на нов закон за митниците, тъй като старият от 1906 г. - въпреки многобройните изменения и допълнения, вече не отговаря на изискванията. Предвижда се също успоредно с него да бъде подготвен и нов правилник, тъй като последният още от 1900 г. има сила и значение само дотолкова, доколкото не противоречи на закона. В крайна сметка отново се внасят изменения и допълнения в съществуващия, защото промените не търпят отлагане. През 1939 г. се приема Правилник за касовата служба, с който се въвежда нов начин за осъществяване на контрола. Прилага се от началото на 1940 г. най-напред в Софийската първокласна митница.

В ГОДИНИТЕ НА ВОЙНАТА

В навечерието и по време на Втората световна война вносът и износът на България все повече се обвързва с Германия. Това обуславя приемането на голям брой законови митнически разпоредби, покровителстващи в детайли търговията между двете държави. С влизането на България във войната се налага абсолютна централизация на вноса и износа, въведени са и редица забрани за износа на стоките и материалите, необходими за снабдяване на местното население и войската.

След връщането на Южна Добруджа в българските граници (1940) и образуването на т.нар. Беломорска област (1941) под административния и военен контрол на България се приема Закон за освобождаване от такси и мита на внасяните строителни материали за новите постройки, изградени за българските заселници в Южна Добруджа и Беломорието, съгласно Наредбата-закон за държавните привилегии. Този закон е последван и от други (за безмитно внасяне на материали за мините в Тракия и Македония, за строежи на кораби в Кавала; на платове и обувки за ученици и учители и т.н.), което е в унисон с покровителствената държавна политика.

Митническата администрация работи в коренно различна обстановка. Военното време налага използването на повече усилия, труд и жертви за изпълнение на задачите. Митническите наредби и разпоредби се приспособяват към новите изисквания за експедитивност, икономичност и опростеност, по-голяма инициативност и самостоятелност при разрешаване на поставените въпроси. От март 1941 г. отделът се преименува в Дирекция на митниците. От началото на 1944 г. в дирекцията започва да функционира митническа инспекция, която контролира не само отделните митници, но и делата на длъжностните лица. Нейна задача е да следи за правилното прилагане на митническите закони и изпълнение на разпорежданията на министерството.

След бомбардировката на 10 януари 1944 г. Дирекцията на митниците се евакуира в Полски Тръмбеш и оттам продължава да ръководи митническата дейност, а Софийската пощенска митница - в Кунино. Част от Столичната митница се пренася в Драгоман, а неразтоварените вагони се пренасочват към Пловдив. Стоките от антрепозитните складове се изнасят в други части на града. Разпределят се и се разпращат по митниците ценните материали и бланки. Вземат се мерки за съхранение на отчетните и касовите книжа, а парите и ценностите се предават в БНБ в края на всеки работен ден. Разрушителните бомбардировки от март 1944 г. засягат административното здание на митницата, без помещение остава стражата, изкъртени са вратите на част от магазиите, много стоки са запалени и унищожени или затрупани и смазани под срутената рампа. При бомбардировката на 17 април е запалена и митницата. Служителите от дежурната успяват да локализират пожара и да запазят част от магазиите. Незасегнатите пратки и колети се пренасят в с. Шияковци, недалеч от Костинброд. В двора на манастира, където на открито под мушами са складирани стоките, остават да дежурят и работят в палатки и митническите служители. Дирекцията и двете митници се реевакуират в София в края на октомври - началото на ноември 1944 г.